домелите

Речник на българския език

1. домелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

домелите е производна форма на домета (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. домелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

домелите е производна форма на домеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).