доловяло

Речник на българския език

1. доловяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доловяло е производна форма на доловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доловяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доловяло е производна форма на доловя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).