доловила

Речник на българския език

1. доловила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доловила е производна форма на доловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доловила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доловила е производна форма на доловя (мин. деят. св. прич. ж. р.).