долетяло

Речник на българския език

1. долетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

долетяло е производна форма на долетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. долетяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

долетяло е производна форма на долетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. долетяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

долетяло е производна форма на долетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. долетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

долетяло е производна форма на долетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).