долетите

Речник на българския език

1. долетите — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

долетите е производна форма на долея (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).

2. долетите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

долетите е производна форма на долетя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).