долелите

Речник на българския език

1. долелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

долелите е производна форма на долея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. долелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

долелите е производна форма на долея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).