докъсва

Речник на българския език

1. докъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

докъсва е производна форма на докъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. докъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

докъсва е производна форма на докъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. докъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

докъсва е производна форма на докъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).