докуцукало

Речник на българския език

1. докуцукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докуцукало е производна форма на докуцукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докуцукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докуцукало е производна форма на докуцукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. докуцукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

докуцукало е производна форма на докуцукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. докуцукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докуцукало е производна форма на докуцукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).