докуцаха

Речник на българския език

1. докуцаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докуцаха е производна форма на докуцам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. докуцаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

докуцаха е производна форма на докуцам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).