докуцали

Речник на българския език

1. докуцали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

докуцали е производна форма на докуцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. докуцали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докуцали е производна форма на докуцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. докуцали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

докуцали е производна форма на докуцам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. докуцали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

докуцали е производна форма на докуцам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).