докуца

Речник на българския език

1. докуца — сег. вр., 3 л., ед. ч.

докуца е производна форма на докуцам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. докуца — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

докуца е производна форма на докуцам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. докуца — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

докуца е производна форма на докуцам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).