докривяло е

Речник на българския език

1. докривяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докривяло е е производна форма на докривея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докривяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докривяло е е производна форма на докривея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).