докривяло

Речник на българския език

1. докривяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докривяло е производна форма на докривея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докривяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

докривяло е производна форма на докривея (мин. деят. св. прич. ср. р.).