докривял

Речник на българския език

1. докривял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

докривял е производна форма на докривея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. докривял — мин. деят. св. прич. м. р.

докривял е производна форма на докривея (мин. деят. св. прич. м. р.).