докривели

Речник на българския език

1. докривели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докривели е производна форма на докривея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. докривели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

докривели е производна форма на докривея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).