докривеело

Речник на българския език

1. докривеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докривеело е производна форма на докривея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докривеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докривеело е производна форма на докривея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).