докривеел

Речник на българския език

1. докривеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

докривеел е производна форма на докривея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. докривеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

докривеел е производна форма на докривея (мин. деят. несв. прич. м. р.).