докреташе

Речник на българския език

1. докреташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

докреташе е производна форма на докретам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. докреташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

докреташе е производна форма на докретам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).