докретахте

Речник на българския език

1. докретахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

докретахте е производна форма на докретам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. докретахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

докретахте е производна форма на докретам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).