докретаха

Речник на българския език

1. докретаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докретаха е производна форма на докретам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. докретаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

докретаха е производна форма на докретам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).