докретах

Речник на българския език

1. докретах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

докретах е производна форма на докретам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. докретах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

докретах е производна форма на докретам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).