докретало

Речник на българския език

1. докретало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докретало е производна форма на докретам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докретало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докретало е производна форма на докретам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. докретало — мин. деят. св. прич. ср. р.

докретало е производна форма на докретам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. докретало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докретало е производна форма на докретам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).