докретала

Речник на българския език

1. докретала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

докретала е производна форма на докретам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. докретала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

докретала е производна форма на докретам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. докретала — мин. деят. св. прич. ж. р.

докретала е производна форма на докретам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. докретала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

докретала е производна форма на докретам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).