докретал

Речник на българския език

1. докретал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

докретал е производна форма на докретам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. докретал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

докретал е производна форма на докретам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. докретал — мин. деят. св. прич. м. р.

докретал е производна форма на докретам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. докретал — мин. деят. несв. прич. м. р.

докретал е производна форма на докретам (мин. деят. несв. прич. м. р.).