докрета

Речник на българския език

1. докрета — сег. вр., 3 л., ед. ч.

докрета е производна форма на докретам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. докрета — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

докрета е производна форма на докретам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. докрета — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

докрета е производна форма на докретам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).