докопали

Речник на българския език

1. докопали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

докопали е производна форма на докопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. докопали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докопали е производна форма на докопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. докопали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

докопали е производна форма на докопам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. докопали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

докопали е производна форма на докопам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. докопали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докопали е производна форма на докопая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. докопали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

докопали е производна форма на докопая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).