доколиш

Речник на българския език

1. доколиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

доколиш е производна форма на доколя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доколиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

доколиш е производна форма на доколя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).