доколите

Речник на българския език

1. доколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доколите е производна форма на доколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доколите е производна форма на доколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).