доколим

Речник на българския език

1. доколим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

доколим е производна форма на доколя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. доколим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

доколим е производна форма на доколя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).