доколил е

Речник на българския език

1. доколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доколил е е производна форма на доколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доколил е е производна форма на доколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).