доколили

Речник на българския език

1. доколили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доколили е производна форма на доколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доколили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доколили е производна форма на доколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).