доколил

Речник на българския език

1. доколил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доколил е производна форма на доколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доколил — мин. деят. св. прич. м. р.

доколил е производна форма на доколя (мин. деят. св. прич. м. р.).