доколете

Речник на българския език

1. доколете — повелително наклонение, мн. ч.

доколете е производна форма на доколя (повелително наклонение, мн. ч.).

2. доколете — повелително наклонение, мн. ч.

доколете е производна форма на доколя (повелително наклонение, мн. ч.).