доковаваха

Речник на българския език

1. доковаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доковаваха е производна форма на доковавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доковаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доковаваха е производна форма на доковавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).