доковавало

Речник на българския език

1. доковавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доковавало е производна форма на доковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доковавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доковавало е производна форма на доковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доковавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доковавало е производна форма на доковавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доковавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доковавало е производна форма на доковавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).