доковавала

Речник на българския език

1. доковавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доковавала е производна форма на доковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доковавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доковавала е производна форма на доковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доковавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доковавала е производна форма на доковавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доковавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доковавала е производна форма на доковавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).