докачило

Речник на българския език

1. докачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докачило е производна форма на докача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

докачило е производна форма на докача (мин. деят. св. прич. ср. р.).