докачила

Речник на българския език

1. докачила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

докачила е производна форма на докача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. докачила — мин. деят. св. прич. ж. р.

докачила е производна форма на докача (мин. деят. св. прич. ж. р.).