докачил

Речник на българския език

1. докачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

докачил е производна форма на докача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. докачил — мин. деят. св. прич. м. р.

докачил е производна форма на докача (мин. деят. св. прич. м. р.).