докачало

Речник на българския език

1. докачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докачало е производна форма на докачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докачало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докачало е производна форма на докачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. докачало — мин. деят. св. прич. ср. р.

докачало е производна форма на докачам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. докачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докачало е производна форма на докачам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. докачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докачало е производна форма на докача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. докачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докачало е производна форма на докача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).