докарахте

Речник на българския език

1. докарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

докарахте е производна форма на докарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. докарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

докарахте е производна форма на докарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).