докараха

Речник на българския език

1. докараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докараха е производна форма на докарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. докараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

докараха е производна форма на докарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).