докарали

Речник на българския език

1. докарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

докарали е производна форма на докарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. докарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докарали е производна форма на докарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. докарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

докарали е производна форма на докарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. докарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

докарали е производна форма на докарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).