докара

Речник на българския език

1. докара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

докара е производна форма на докарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. докара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

докара е производна форма на докарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. докара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

докара е производна форма на докарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).