докажело

Речник на българския език

1. докажело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докажело е производна форма на докажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докажело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докажело е производна форма на докажа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).