доил съм

Речник на българския език

1. доил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доил съм е производна форма на доя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доил съм е производна форма на доя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).