доил е

Речник на българския език

1. доил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доил е е производна форма на доя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доил е е производна форма на доя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).