доило е

Речник на българския език

1. доило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доило е е производна форма на доя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доило е е производна форма на доя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).