доизяснило

Речник на българския език

1. доизяснило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизяснило е производна форма на доизясня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизяснило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизяснило е производна форма на доизясня (мин. деят. св. прич. ср. р.).