доизяснил

Речник на българския език

1. доизяснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизяснил е производна форма на доизясня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизяснил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизяснил е производна форма на доизясня (мин. деят. св. прич. м. р.).